Лятна авантюра – кое е разрешено и кое не

Хайде, лято е – любовта те чака зад ъгъла да сложиш новите си убийствени сандали и да тръгнеш на лов зa нови емоции. Настрой се на мopcкa вълна и събуди апетита си за единственото нещо, което отива на горещото време повече от сладоледа – секси авантюрите.

Спомням си точно къде се влюбих за първи път – на централ­ния плаж в курорта Св. Кон­стантин и Елена, на една семейна почивка преди много много лета. Бях на 12-13, пубертет в разви­тие, и адски се срамувах от бъде­щите си гърди, които сегиз-тогиз се очертаваха под мокрия ми бан­ски.

За капак нещо започна да ми прималява винаги щом погледнех към сина на приятелското семей­ство, с което седяхме хавлия до хавлия. Виктор – пепеляворус, синеок, хулиган и тартор на всич­ки хлапета в хотела ни. Уви, мен ме подминаваше като улична лам­па, така че виковете на сърцето ми си останаха затворени в глава­та ми.

Е, на връщане от морето седях до него във влака и в един тунел му прошепнах, че го оби­чам, но точно тогава той спе­ше като талпа. Което пък не ми попречи самодоволно да се наду­вам в тъмното, че и аз вече „оби­чам като големите“. Страшно вълнение. А то какво излезе – до 15 септември бях забравила за моя малък рус Нептун: И никога пове­че не го видях.

Но защо изобщо ти разказвам тази наивна детска история, когато ти очакваш нещо далеч по-пикантно от този текст? Ами защото имам подозрения, че лятото и духът на ваканци­ята ни карат да превключваме на любовен режим още от ран­ни младини, преди да сме изпъл­нили чашките на сутиена си. А узреем ли още малко, ела да видиш какво става. Така де, колко жени познаваш, които са се раздели­ли с девствеността си „на море­то“?

Обзалагам се, че са десетки. Оттам насетне, година след годи­на, лятото става запазена тери­тория за най-готините и горещи авантюри – без задръжки, без пра­вила и без планове за дълготрай­но обвързване. Страст и забавле­ние в чист вид, което остава зад гърба ни в мига, в който изтръс­каме пясъка от краката си и вле­зем в есенните си обувки.

Не че е невъзможно именно на плажа или в някой бар на брега да срещ­неш човека, с когото искаш да ядеш сватбена торта, но това е изключение, което само потвърж­дава правилото. Лятната любов не трае три години, нито дори три месеца – срокът й на годност е най-много до есента. И всички искаме от нея точно това.

Каквото се случи на морето, си остава на морето

Ако има време, когато ти идва да крещиш от радост, че си син­гъл, то това е златното триме­сечие юни-юли-август. Сезонът, в който можеш да въртиш безгриж­на и свободна любов, колкото ти се иска. Всички са ти на една ръка разстояние, полуголи, полуоблече­ни, събират тен, въргалят се по дюните, наливат се с мохито. Чак е трудно да не се влюбиш. Е, зави­си и от количеството на мохитото.

Но какво от това? Ако цяла година внимаваш и се държиш при­лично, през ваканцията имаш пра­во да свалиш малко усмирителна­та риза. факт е, че като скочат градусите, и на най-срамежливите сред нас им се стопява целомъдри­ето и искат поне за седмица-две да бъдат Саманта от „Сексът и гра­дът“. Виждала съм го с очите си. Имам една доста сдържана и много капризна към мъжете приятелка, която само да нагази във водата, и става тотално друг човек.

Сигур­но затова казват: „Иди с прияте­лите си на почивка, за да ги опознаеш истински.“ Та, истината за нея е такава: инструкторът по гмуркане, барманът в капанчето на пла­жа, готиният чужденец, отбил се за музикален фестивал у нас – никой не може да й устои, нито тя на него. И трябва да ти кажа, че почивката й минава бомбастично.

Хиляди пъти по-добре от тази на някоя намусена ледена кралица, която за нищо на света не би има­ла вземане-даване с нещо по-различ­но от адвокат, финансист или криейтив директор. Вярно, няма лошо човек никога да не си забра­вя изискванията вкъщи, но тук все пак не си избираме съпруг, а по-ско­ро, хм, „градинар“. Затова и пече­лят онези, които умеят да сграб­чат мига за шортите и да му се насладят. Ти от кои си?

Правилата на играта

„Просто малко си падам по теб, това е само флирт, да  не се задълбочаваме, не си губи ума, не ми казвай „завинаги“, ла-ла-ла-лаа.“ Нещо подобно се пееше в хита Crush на Дженифър Пейдж, който спокой­но можем да обявим за химн на лятната свалка. Добре е да го имаш пред­вид и да го следваш, ако искаш авантюрите ти да се леят гладко като плажно масло. Не е голя­ма философия, нужно е да спазваш само две прости правила.

Първо – пускай кукичката единствено там, където кълве. С дру­ги думи, не се захващай с човек, който не знае как­ва игра играете и докато ти просто се забавля­ваш, той ще тръгне да строи въздушни кули и да те приема за „бъдеща­та майка на децата му“. Идеята е да няма опаре­ни в цялата ситуация, а само добре нагореще­ни страсти, консумирани според общия ви вкус.

Правило номер две е насочено към теб: не си позволя­вай да се увличаш. Ако се събудиш до своя гларус с мисълта за малки гларусчета, топуркащи край вас, положението ти е опасно като плуването при черен флаг. Бързо излизай от водата! Разбира се, ако мислиш, че вече е късно за бягство и изпитваш наистина любов… ще трябва сама много добре да пре­цениш как да действаш. Във всеки случай помни, че летните флир­тове не са за хора, които копне­ят за връзка, и това вече не е пра­вило, а предупреждение.

Истински романс

Лошата новина е, че дори да спаз­ваш всички закони на флирта, винаги има риск да се подхлъзнеш. По простата причина, че е пре­калено хубаво. Летният романс не е като сериозна n-годишна връзка, в която освен любов има всякакви битовизми и обща сметка за кабелната. Тук всичко е цветя и рози, или по-буквално – приключения и секс. Не се съм­нявам, че всяка от нас иска цял живот да е влюбена и да усеща тръпката силна, както в начало­то на връзката. Точно това ти дава авантюрата – тръпка, коя­то няма време да се износи и да избледнее. Един съвършен миг.

По цял ден дишаш розов въздух, натискаш се със загорял до зла­тисто пич, пиеш коктейли и се чудиш коя е най-късата ти рок­ля, за да си я сложиш довечера. Много е тежко. Да се чуди човек защо не правим това цял живот Ами защото не може.

Особено пък ако сте от различни градове или държави и на всичкото отго­ре професиите и начинът ви на живот са толкова съвместими, колкото олиото и водата. Само почакай да стъпиш в офиса, и ще видиш колко различно изглеж­да всичко на трезва глава. И как твоят Нептун се превръща в едно обикновено момче, посвети­ло живота си на мързел и каране на сърф. Яко, а?

Краят на аферата

Откъдето и да го погледнем, май е най-добре летният флирт да завърши с една романтична, напра­во филмова раздяла с топла пре­гръдка, няколко сълзи и дълго махане с ръка след отдалечаващото се превозно средство. И това е. Всеки опит да пренесеш аванткюрата си от плажа в истинската реалност е много рискован. Кое­то пък не значи, че не си струва да пробваш. Както се казва, ако е любов, тя ще намери начин да оце­лее.

Ето, сещам се за една позната от университета, която срещ­на настоящия си съпруг и баща на двете им деца в един сърфистки бар в Лозенец, фактологията оба­че е малко по-различна – и двама­та са изключително семеен тип хора и със сигурност не са търси­ли по Черноморието неангажиращ секс, а сродната си душа.

Поздрав­ления, че са се намерили, но тук не ни помагат много. Трябва ми по- добър пример в полза на постлетните чувства, но, уви, в главата ми се върти единствено истори­ята на X. – съседка и приятелка, която миналата есен внезапно се обзаведе с човека-диван. Казваше се Игор, беше сърбин и кацна в блока ни няколко седмици след шемет­ната ваканция на X. в Гърция.

Тя замина сама с идеята да си почива царски и да заспива с книга в ръка, но два дни по-късно инструкто­рът по шофиране на скутер Игор Сръбски беше завъртял земята под краката й. Завърна се предоволна от лудите им дни и нощи, но не щеш ли, той пък предло­жи да дойде да ги продължат на местна почва.

Ето как X. започ­на да споделя банята и малкия си апартамент с един напълно непо­знат човек с пясък между пръсти­те, без работа и дори официал­но неразведен с някаква американ­ка. Слава богу, двамата бързо се съгласиха, че това не е било любов, и изпратихме Игор по живо, по здраво. Махахме след влака, но никой не плака.

След подобно фиа­ско как да не си мисля, че перфект­ната лятна авантюра е тази, коя­то свършва на гарата от първия път. И от която остават само сладки размазани спомени, вкус на твърде много мохито и някоя и друга снимка в телефона.

Източник: po-krasivi.net