Новините Online
Новини, клюки, скандали и информация за света на известни и не толкова известни хора

Нейна милост – Любовницата

В древността били жрици на любовта, куртизанки, гейши и акробатки в любовното изкуство или пък обикновени слугини, чиито любовни услуги господарите смятали за нещо, което се разбира само по себе си.

Нека видим как се е променила ролята на любовницата с годините.

Жената в сянка винаги и непременно е била ощетявана.

Мъжът, на когото е посветила живота си, идвал при нея, когато имал нужда от нежност, секс, любов и разбиране без задръжки. Баналния израз, че жена му не го разбирала, на практика той осъществявал, като „изтърсвал“ всички служебни и семейни проблеми върху любовницата си като в чувал. А тя трябвало да го слуша, да го разбира, да се усмихва, да разтрива уморения му гръб, да го забавлява в леглото и извън него и вечно да чака.

През празниците той винаги бил на друго място. Знае се къде – със семейството си. Тя трябвало да разбира това и да не се оплаква, защото е приела тази връзка, знаейки, че любимият й е трайно обвързан.

Наистина в сърцето си криела тиха надежда, че един прекрасен ден той ще изпълни обещанието си (направено вероятно в леглото) и ще се разведе. Но този ден все не идвал. . .

В края на 20-ти век се промени и ролята не любовницата.

Според едно изследване се стигна до извода, че за жените на възраст между 30 и 40 години възможността да намерят симпатичен, интересен и интелигентен неженен или разведен мъж, за когото да се омъжат е нищожна.

Затова жените на новия век предпочитат да бъдат самостоятелни – да печелят и да се грижат за себе си.

Те са еманципирани и осигурени, а любовници си търсят сред женените мъже. И то не с надеждата, че те рано или късно ще се разведат с официалните си съпруги, а по съвсем други причини.

Първата причина е, че във времето на СПИН-а женените мъже са много по-сигурен избор, защото за здравето и относителната им вярност се грижат жените им.

Втората причина е, че съвременните любовници нарочно искат да бъдат и да останат сами, не обременени от брак и деца. Така им остава много повече време да се грижат за себе си и за кариерата си, а жененият мъж играе в живота им ролята на влюбен годеник, за когото никога няма да се омъжат.

Не е изключено жененият любовник понякога да им носи цветя и да ги води в скъпи ресторанти на шампанско и шоколадово суфле. Официалният им съпруг вероятно би правил това съвсем рядко. Или никога.

На пръв поглед такива любовни отношения изглеждат малко цинични, като че ли любовта въобще я няма. Но според сексолозите на самотните жени не им остава нищо друго. Изборът на свободни и харесвани мъже чувствително е намалял.

Свободните мъже с чар най-често са хомосексуалисти, а всички останали са женени – твърдят жените. 

Героинята на съвременната изневяра обикновено е свободна или разведена жена с опит и самочувствие, понякога носеща любовни травми от миналото си.

Тя все пак не е съгласна да остане напълно сама и търси партньор. При това обстоятелствата не са съвсем благоприятни за нея и тя избира женен мъж, отчасти поради стеснения избор, отчасти поради факта, че жененият мъж пази най-проблемните си навици за жена си.

Изглежда, всички могат да бъдат доволни. 

Любовниците, защото в редките свободни моменти (тъй като става дума за жени, градящи кариера) компания им правят внимателни и нежни любовници, които не се страхуват, че ще бъдат увещавани да се разведат. Съпругите могат да бъдат доволни, че любовниците нямат намерение да им отнемат мъжете. На съпрузите пък им е добре, защото живеят спокойно и вкъщи, и в любовното гнездо. Но това все пак е само теория.

Любовта, както може би сте разбрали и вие лично, не познава и не признава правила.

Според изследванията повечето жени поне веднъж в живота си са усетили какво означава да бъдеш „втора“. 

Започват връзката с женен мъж бързо, често необмислено, като жената понякога смята, че е искала тъкмо това. Такава връзка не обременява и не води до брак, от който много съвременни жени несъзнателно се страхуват и от който бягат в духа на съвременната безотговорност и инфантилност, придобита от опита на миналите десетилетия.

Но ако наистина се влюбят – искат или не искат, – положението скоро става непоносимо, ако не за друго, поне поради наранената суета да делят любимия човек с някой друг.

Колкото и да се представят за налудничави неконформистки, съвременните любовници ще страдат поне малко, когато останат сами в новогодишната нощ, по време на летния отпуск или когато не могат открито да отидат с любимия си на концерт или на театър. Следователно, погледнато от този ъгъл, изглежда, че нищо съществено не се е променило.

Любовниците винаги си остават хора на втори план, без права върху този, когото обичат, живеят скрито и често са тъжни, особено когато наближава краят на седмицата, запазен за семейството.

Психолозите твърдят, че единствената значителна разлика е в това, че днешните любовници по-малко се измъчват от чувство за вина и далеч по-малко настояват пред любовника си за развод.

Главният аргумент, с който психолозите доказват тезата, че любовниците са тъжни, липсата на равновесие в личния им живот, което не е по-малко опасно, отколкото било преди няколко десетилетия.

Някои психологически теории предупреждават, че жените, които искат всичко от живота (което включва майчинство и брак), не искат до края на живота си да бъдат любовници; те обикновено отказват след края на една любовна връзка да се впримчат в друга от същия тип.

Всички други, които от една любовна роля зашеметени се хвърлят във втора и така нататък, имат някакъв проблем, твърдят психолозите.

Най-често това са жени, пред които още в детството и ранната им младост мъжкият пол е бил системно очерняй. От майките си са чули, че „всички мъже са еднакви“, и така в известен смисъл предварително са се примирили с живота и са приели този своеобразен доброволен мазохизъм.

Според тяхната теория в брака никога не биха били щастливи, защото мъжете са говеда и тогава е по-добре да бъдат любовници. Но това не означава, че наистина са щастливи с избора си.

Различават се от любовниците от миналите времена и по това, че не случайно се оказват в любовната ситуация и добре съзнават какво правят. Друг е въпросът доволни ли са напълно от избора и решението си.

В по-ново време се среща нов психологически феномен.

Все по-често любовниците и съпругите стават приятелки.

Нерядко резултатът е, че и двете обръщат гръб на мъжа. Жените са много по-толерантни от мъжете, заключават психолозите. Обикновено любовниците не ревнуват от законната съпруга на своя любовник, а любовникът не можа да приеме, че любимата му има нормални сексуални отношения с мъжа си. Чувства се измамен, без да си дава сметка, че тя е омъжена, а той само неканен гост.

Обратно на утвърденото мнение, жените, които се влюбват и стават любовници на мъжете на своите приятелки, се срещат рядко. Казват, че ги спира автоцензурата на чувствата, а и опознаването на всички недостатъци на мъжа в интимните разговори с приятелката. Така се унищожава всяка симпатия, която би могла да бъде решаваща. Но това не е правило, защото има мъже и жени, които точно това ги възбужда.

Много съвременни любовници не са неомъжени и сами. 

Нерядко те дори имат сравнително щастливи и уредени бракове. Но емоционалната и сексуална връзка извън брака, особено ако е нежна или бурна, ги радва, подмладява ги и им помага да издържат в браковете си. Когато такава извънбрачна връзка започне да ги уморява и изхабява, те я прекъсват и с нов импулс отново се влюбват в мъжа си.

Категоричен извод и морална поука от всичко това всъщност няма. Всеки трябва да избере за себе си модела на брачните и любовните си отношения.
Утешителното е, че това решение все пак зависи само от нас.

Източник: rozali.com

Коментари
Зареждане...