Ще я разпознаете отдалеч. Тя винаги изглежда зашеметяващо и никога на повече от три стъпки от избраника си. Кариерата за нея е понятие, лишено от съдържание. Единствената й амбиция е да изглажда неравностите по Неговия житейски път.
Какво се крие зад това? Безрезервна любов, всеотдайност, издигнати в култ като висша добродетел?
Не – разкрива авторката на този разказ – само душевна празнота, хладна пресметливост и патологична нужда от обществено одобрение. Името й е без значение, защото като нея има хиляди. Ето и нейното откровение.
Любовта не трябва да бъде усилие или поне не мое усилие. Може би звучи наивно и егоистично, но аз вярвах, че „лудостта за двама“ е едно безспирно и необуздано сливане на два свята, попаднали в унищожителната стихия на блаженството и страстта.
Моята идеалистична природа отрича взаимността, която изисква целенасочена работа. И аз останах вярна на себе си. В замяна получих само разочарование, разбити чувства и наранена душа.
Мъжете избират по-жертвоготовната жена
Твърде често мъжете, които обичах и избавях от тягостната самота, ме напускаха и избираха самотата с някоя друга. Някоя, която не беше по-умна от мен, но нямаше скрупули и не жалеше сили да ги спечели. Тези жени са изцяло погълнати от своята цел: да спечелят мъжа, който са избрали.
Грешката ми беше, че никога нямах желание да чакам: да ми се обадят, да дойдат у дома, да ме харесат. Аз пришпорвах връзката неумолимо, докато се стигнеше до неизбежния печален край. А колко лесно можех да получа това, което исках, само ако притежавах търпението и волята на дебелокожо и просто жертвах себе си, за да бъда на разположение.
Моята първа злополучна връзка бе с един художник. Той беше напуснал съпругата си и живеехме мизерно, почти без средства. Но неговото ателие се намираше в красива къща, където ходехме всеки ден. Там живееше жена му.
Тя му готвеше, така че не беше необходимо да яде от учтивост моите ужасни буламачи или просто за да не умре от глад. Тя започна да му урежда ангажименти в чужбина, изпрати го в Париж да рисува някаква знаменитост, след това замина при него. Аз останах – на ръба на отчаянието.
Мислех си, че ме обича и ако му обясня, че се чувствам наранена, всичко ще се оправи. Грешах. За него аз бях тежест, която го напрягаше и задушаваше, докато другата беше нежност, сила и упование, готова да мие четките му и да обядва с посредниците.
Тя спечели – успя да го убеди, че го обича повече от мен. По-късно отношенията им се влошиха и той я напусна заради друга, още по-жертвоготовна жена.
Живот – придатък на нечий чужд живот
Наскоро срещнах моя приятелка, която преживяваше тежка раздяла. В продължение на три години тя живя със съпруга си в провинцията по негово желание. Ненадейно той пожела да се върне в столицата и я остави сама с безрадостната селска работа.
Когато след три месеца тя дойде при него, той я изостави заради друга. Друга, която е била достъпна за любов и удоволствия, за пиянски вечери и фалшива романтика през дългите му дни и нощи в големия град.
Познавах случайно това момиче от едно парти. Тя беше дребно, русокосо създание с големи умоляващи очи.
Беше от жените, които се опитват да направят впечатление, постоянно търсят одобрение и са готови на всичко, за да се харесат. Те компенсират липсата на самочувствие с благоразположеност и всеотдайност.
Прикриват душевната си празнота с готовността си да бъдат винаги там, където има нужда от тях, да изпълняват безпрекословно ролята си на гейша, да чистят, да готвят, да хранят, да утешават, да забавляват.
Жените, които нямат свой собствен живот и затова търсят своето място чрез живота на другите.
Жената „на разположение“ е винаги в превъзходна форма и следва неотлъчно своя избраник.
Постепенно той свиква с това поведение, започва да го харесва и дори става зависим от него.
Отричайки своята индивидуалност, тази жена превръща живота си в придатък на нечий друг живот. Така тя подхранва у мъжа вроденото му чувство за привилегированост и превъзходство.
Всичко изглежда съвсем случайно
Но не бързайте да осъждате тези жени като глупави, зависими и жалки – те имат железни нерви и ум, остър като бръснач. Те могат да изглеждат повърхностни, нещо, което мъжете обичат, но не са зависими. Те просто играят ролята си, при това безупречно.
Мисля, че тяхното „изкуство“ е в това да направят самопожертвувателното си присъствие винаги да изглежда случайно. Те случайно имат свободен ден, случайно приготвят пълно меню за обяд, случайно правят ремонт в несъществуващия си апартамент и няма къде да пренощуват. Това поведение е много далеч от спонтанните и искрени чувства и граничи с корист, безчувственост и добре пресметнат риск.
Объркана съм. Струва ми се, че никога не бих могла да изплета тази фина, но здрава мрежа от обвързаност. Никога не бих могла да свържа в непротиворечива смес твърдата воля и смирената отстъпчивост. Не бих могла да преодолея клаустрофобията си и да се затворя зад железните стени на чувствата по сметка.
Попитах един мой приятел дали има смисъл да се науча да бъда жена „на разположение“.
Отговорът му беше „не“. Защото знаеше, че не мога да направя такъв компромис с живота си. Бих дала всичко от себе си, ако някой е в беда. Но ако той просто се нуждае от присъствието ми, предпочитам да му се обадя по телефона, отколкото да приготвя начаса любимото му ястие. Много ми е трудно да разбера психиката на жените, които се опитват по всякакъв начин да се харесат. И точно тук е моята грешка. Аз не полагам усилия, за да привлека мъжкото внимание.
Тя не е по-красива, тя просто е винаги там
Разговарях с друг приятел, който преди брака си се радваше на вниманието на най-интересните жени в града.
Защо се ожени точно за Нея?
Дали беше по-хубава, по-умна, по-забавна, по-добра в леглото? Не. Тя просто беше там. Винаги.
Истината е, че много мъже се чувстват несигурни и се привързват към удобството и постоянните грижи.Те се задоволяват с посредствени бракове, защото не смеят да приемат предизвикателството на истинската страст.
Чувстват се по-сигурни с „второ качество“ жени. А жената, която е винаги на разположение, е точно такава. Тя е обречена да се върти в порочния кръг на безсъдържателния си живот.
Веднъж започнала да изисква, тя отблъсква мъжа от себе си, защото няма нещо, което го плаши повече от ограничаването на свободата му. Той не може да отговори на нейните изисквания, чувства се виновен, мрази я – и търси друга, която още по-всеотдайно ще възстанови душевната му хармония. Тя остава сама, без любим човек, без собствен живот, без самоуважение.
И остава… на разположение.
Източник: rozali.com
