Аз съм спокоен и уравновесен човек, но има някои женски навици, които направо ме влудяват. И тъй като съм загрижен за нежната половинка, ще ви разкрия защо не понасям клюкарстването, параноите, закъсняването, сърденето и шопинг манията.
Още не съм се отказал да търся тънката червена линия на мъжката и женската гледна точка.
Въпреки че, като чета коментарите ви, често се питам дали само на мъжете ни пука за преодоляването на мъжко-женските различия в характерите, в името на едно по-хармонично съжителство.
Казваме ви направо всичко, което мислим, гълтаме змийската отрова, с която ни заливате, и продължаваме да обичаме жените.
Но не очаквайте от мъжете да ви обожествяват и да принасят себе си в жертво приношение.
С толкова много вредни женски навици, не знам как си позволявате да ни държите сметка за всеки захвърлен под грешен ъгъл чорап или безобидна шега, в която, видиш ли, сте уловили дълбока конспирация с цел нараняването ви?
Уважаеми дами, осъзнавате ли как изглеждат отстрани някои от типично женските ви навици?
Клюкарстването
Това пък грам не го разбирам. Цял ден работите „бюро до бюро“ с лицето Стефка, обядвате заедно и го играете „колежки за пример“. Внезапно Петя от другия отдел ви става по-симпатична, сближавате се и започвате да говорите зад гърба на Стефка, която се превръща в „злобна интригантка“, която ви завижда и работи по пъклен план да ви вгорчи живота.
Междувременно Стефка вече е станала много близка с Ваня, защото е разочарована от начина, по който сте се отнесли с нея, отчуждавайки се. Прибирате се вкъщи и цялата плетеница от женски клюки се стоварва на уморената от честен труд мъжка глава. Абе, вие защо ходите на работа, да клюкарствате ли?
Параноите
Проектът, върху който работя от месеци, можело да се провали, защото й „играело лявото око“. Ако не оправя пантите на шкафа в коридора веднага, утре вече щяла да му падне вратичката, както станало миналата година.
Трябва да облека на детето тъмносините панталонки, които се намират на третия ред в гардероба под червената тениска, за да караме колело в парка.
Всички останали дрехи били крайно неподходящи, защото можело да падне и да ги изцапа. Някога да съм казвал, че се казвам Нострадамус?
Сърденето
Обяснявам човешки, че ще пропуснем ходенето у техните през уикенда, защото имам спешна работа и отговаря „добре“. Считам случая за приключен, но в следващите дни обичайната бъбривост е заменена от изречения в стегнат стил.
Яденето се сервира без усмивка, на вратата се разменят учтиви пожелания за успешен ден, но няма и помен от целувки за късмет. Тогава защо преди няколко дни каза „добре“?
Закъсняването
Пословичната женска красота изисквала грижи. Хубаво де, ама всичко си има граници. Не разбирам защо е необходим толкова много грим и контене за приятелско събиране в кварталното ресторантче?
Сигурно, за да отидем последни и да си тръгнем първи, защото на следващия ден сме на работа. Иначе от бързане за излизането, кучето остава гладно, защото е забравено. А да си направиш бузите розови не забрави, нали?
Шопинг манията
Не знам защо се нарича „шопинг мания“ онова психопатско пазаруване, при което жената се нуждае от спешна хоспитализация в специализирано лечебно заведение.
Да имаш 64 чифта обувки и да летиш като стрела в търсене на 65-ия чифт?
Да си способна на 6-часово обикаляне по магазините за бяла риза, която си е все бяла риза? Да гладуваме цяла седмица, защото си нямала друг избор, освен да купиш оная черга за пред банята, дето попивала всички възможни микроби? О, времена!О, нрави!, би въздъхнал приятелят Цицерон.
p.s. Надявам се, че този път няма да ви оставя обидени, а развеселени, защото ще съумеете да се надсмеете над смешните си женски навици.
Галин Тодоров
